Димитър Осинин

Димитър Николов Попов
	Димитър Николов Попов
Псевдоним	Димитър Осинин
Роден	10 февруари 1891 г. Долна Бела речка
Починал	18 април 1981 г. (90 г.) София
Националност	българин
Жанр	фолклор, поезия
Тема	народът и неговите песни
	Димитър Николов Попов в Общомедия

Димитър Николов Попов, известен с литературните си псевдоними Димитър Осинин и Димитър Белоречки, е български писател (поет, пътеписец, очеркист), фолклорист и учител, оглавил комисията, изготвила правописната реформа от 1945 г.

Биография

Роден е в с. Долна Бела речка, Вършецко на 10 февруари 1891 г. Завършва Софийската духовна семинария в София (1911) и „Славянска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (1926).

В периода 1911 – 1916 г. е учител в селата Горна Бела речка и Бърдарски геран. По време на Първата световна война е офицер на Южния фронт при Вардар и Дойран. През 1922 г. е учител в Бяла Слатина.

Взема участие в Септемврийския селски бунт (1923), а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия; последовател е на Коминтерна.^[1] Следващата година се завръща в България.

От 1926 до 1929 г. е преподавател в свещеническото училище при Черепишкия манастир, след това работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия от 1929 до 1934 г. В продължение на 10 години е учител в Първа мъжка гимназия в София.

След Деветосептемврийския преврат е директор на културата и висшето образование в Министерството на науката и просветата в продължение на година.

Също след преврата той е председател на комисията, прокарала правописната реформа от 1945 г. по примера на тази, извършена от болшевиките веднага след Октомврийската революция. Много по-късно (1973 г.) Димитър Осинин признава собствената си вина и пише, че изпитва „тъга и срам“, дори призовава от страниците на списание „Български език“ (брой 3–4 от 1973): „още веднъж сериозно да обсъдим въпроса за ѣ... Единственият изход е да оставим свободно да се яка и ека, като отново върнем обединяващото формално ѣ“.^[2]

Удостоен е с почетното звание „Заслужил деятел на културата“. Умира в София на 18 април 1981 г.

Творчество

Димитър Осинин е автор на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език.

Сътрудничи на периодичния печат и специализираните издания. Член е на Съюза на българските писатели.

Библиография

„Морски ветрила“ (1933 г.)
„Тихи пристанища“ (1933 г.)
„Душата на българина. Битови народни песни“ (1943 г.)
„Срещу Огоста. Пътни скици“ (1952 г.)
„По хайдушки сборища“ (1957 г.)
„През тиха бяла Дунава“ (1959 г.; 1976 г.)
„Спомени за Николай Хрелков“ (1960 г.)
„От лехичка стръкче. Народни песни“ (1961 г.)
„По пътя на вождовете на въстанието 1923“ (1963 г.)
„Каменна приказка“ (1965 г.)
„През родна земя“ (1967 г.)
„Земя ненагледна“ (1971 г.)
„В огледалото на народните песни“ (1973 г.)
„Литературни въпроси“ (1976 г.)
„Житата пътуват. Пътеписи“ (1978 г.)
„Избрани произведения“, в 2 т. (1981 г.) и др.

Източници

↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Изд. Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 736.
↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Изд. Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 731, 634, 736.

[1] Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Изд. Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 736.

[2] Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Изд. Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 731, 634, 736.

[1]

[2]